ПОДКОЖНА МАСТНА ТЪКАН И ВИСЦЕРАЛНА МАСТНА ТЪКАН

Мастната тъкан е хлабава съединителна тъкан, предимно изградена от мастни клетки (адипоцити), чиято основна функция е складирането на енергия под формата на липиди. Мастната мазнина служи като важен защитен слой и изпълнява функцията на изолатор, който предпазва тялото от топлина и студ. Много са физиологичните, психосоциалните и клиничните фактори, които влияят на обема и разпределянето на мастната тъкан в човешкото тяло. Наред с пасивната си функция в запазването на енергийния баланс, мастната тъкан е призната и като важен ендокринен орган, тъй като произвежда хормони като лептин, естроген, резистин и туморнекротизиращ фактор алфа. През последните години световната епидемия от затлъстяване засили интереса към биологията на мастната тъкан. Мастната тъкан под кожата се нарича подкожна мастна тъкан (SAT), а тази, която покрива и се намира около вътрешните органи, е позната с термина висцерална мастна тъкан (VAT).

Налице са съществени анатомични разлики в разпределянето на двете мастни тъкани в човешкото тяло. Висцералната мазнина (VAT) присъства основно в коремната кухина и червата и се оттича директно към черния дроб. Общата телесна мазнина (TBF), както и висцералната и подкожната мастна тъкан (VAT, SAT) основно нарастват във възрастта 8-18 години, като се наблюдават различни тенденции в зависимост от пола.

Сексуалното съзряване е съществен фактор за разпределянето на мастната тъкан. Момичетата натрупват повече телесна мазнина (TBF) и подкожна мастна тъкан (SAT) по време и след пубертета, като натрупването на мазнина е във и около таза и горните части на бедрата. При момчетата в пубертетна и следпубертетна възраст мазнините се натрупват в коремната област, като това са предимно висцерални мазнини (VAT). Натрупването на телесна маса се влияе и от менопаузата. Жени в предменопауза имат повече подкожни мазнини, докато висцералните мазнини са характерни като натрупване при жени след менопауза. Етническите различия в общата телесна мазнина (TBF) са твърде смесени. Висцералната мастна тъкан е по-висока при индивиди от европеидната раса и испанската младеж, докато подкожната мастна тъкан е типична за индивиди от Африка и Америка. Представителите на Източна Азия (Китай, Япония и Корея) имат най-големи натрупвания на висцерална мастна тъкан (VAT), но  те са и с най-ниско натрупване на дълбоки подкожни мазнини.

Няколко са здравословните рискове, свързани с високото количество на телесни, подкожни и висцерални мазнини, включително инсулинова резистентност, чернодробна стеатоза, метаболитен синдром и хипертензия.  Съгласно епидемиологични проучвания  натрупването на висцерална мастна тъкан (VAT) е основен фактор за повишаване на риска от метаболитен синдром и обща смъртност, а прекомерното натрупване на подкожна мастна тъкан (SAT) влошава инсулиновата чувствителност и увеличава риска от  диабет от тип 2 (T2D).

Тези рискове се влияят от генетични и биологични фактори, както и от начина на живот, включително физическа активност, начин на хранене и стрес. Висцералната мазнина е основния фактор, определящ инсулиновата резистентност и много изследователи намират връзка между прекомерната висцерална мазнина и повишения риск от развиване на възпалителни процеси. Съществува тясна връзка между високата заболеваемост и мастното затлъстяване в коремната област. Диабетът от тип 2 (T2D) е предсказуем като заболяване при централно затлъстяване. Висцералната мастна тъкан (VAT) в диабет от тип 2 (T2D) показва по-високи нива на адипокини, включени във възпалението, което се свързва с ускоряване на глюкозата и инсулиновото действие. Повишеното производство на тези провъзпалителни молекули от висцералната мастна тъкан (VAT) може да обясни наблюдаваните връзки между висцералното затлъстяване, инсулинова резистентност и риска от диабет.

Болестното затлъстяване, стареенето, хормоналните промени, начинът на хранене, слабата физическа дейност и други фактори на средата влошават относителната съпротива на подкожната мастна тъкан по отношение на някои дисфункционални промени и насърчава развитието на метаболитни нарушения.  Коремните висцерални и подкожни мазнини се свързват с  вредни кардиометаболитни рискови фактори, но висцералната мастна тъкан си остава основния причинител на тези рискове фактори. Въпреки че и двата вида мастни тъкани (SAT и VAT) са с идентичен набор от гени, нивото на проява е различно. Проявата на провъзпалителни гени е значително по-висока в подкожните мазнини отколкото при висцералните мазнини при индивиди с болестно затлъстяване.

Проучване разяснява какво е ролята на подкожната мастна тъкан (SAT) и висцералната мастна тъкан (VAT) по отношение на патопсихологията на затлъстяване. Проучването е съставено от две части: изследване и валидиране на резултатите. За изследователския етап са взети хирургически спесименти от група от 16 пациенти ( 8 лица, недиабетици, с нормално тегло с индекс на телесната маса (BMI) < 25 kg/m²  и 8 пациенти със затлъстявания, BMI > 30 25 kg/m² ). От всеки пациент са взети проби от SAT и VAT. Общата генна проява в SAT и VAT е определена в RNA, изолирана от хирургически добитите мастни тъкани. Резултатите показват значителни промени в тъканните транскриптоми с намалена проява на 327 гени и увеличена проява на 488 гени в  SAT, в сравнение с тези в VAT.  Резултатите са валидирани чрез  включване към 16-те проби, предмет на основното изследване,  група от още 71 пациенти (35 лица, недиабетици, с нормално тегло и 37 лица с различна степен на затлъстяване). Анализът на техните данни показва малки различия от направеното изследване.

Резултатите от настоящото проучване са в  подкрепа на факта, че проявата на различни гени в SAT и VAT се влияе от различната степен в затлъстяването. Този анализ може да бъде много полезен като нов подход за откриване на гени, свързани със затлъстяването.

Подкожната мазнина (SAT) е мека и съществуват редица възможности за лечение и третиране на този вид мазнина. При някои хора е достатъчно да направят промени в начина на живот. Липосукцията е друг метод за премахване на прекомерното количество на подкожна мастна тъкан (SAT).

Ефективен начин за неоперативно елиминиране на мастните натрупвания, цялостното моделиране на тялото и стягане на кожата е използването на иновативни технологии за топене на мазнини и премахване на целулит. Системите използват комбинация от мощна радиочестотна енергия и механичен масаж за дълбоко дермално загряване, като разгражда и извежда мазнините в дълбокия подкожен слой с радиочестотна енергия и успоредно с това достига максимална концентрация на кожата в третираната зона. Неразделна част от терапията е прилагането на най-новата и резултатна технология за стягане на кожата, която комбинира радиочестотна енергия и електромагнитна терапия.

Основният начин за премахване на висцералната мазнина (VAT) е промяната в начина на живот, правилния хранителен режим и физическата активност. Козметичната индустрия предлага комбинация от технологии за намаляване на този вид мазнина.

Само, когато комбинирате процедури, спорт и рационално хранене, можете да очаквате трайни и видими резултати. Трябва да бъдете постоянни и да го правите преди всичко за вашето здраве, а красотата и подобреното качество на живот ще бъдат естествените странични ефекти.