ОБЗОРЕН АНАЛИЗ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ПРОУЧВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

Целулитът е многофакторно състояние, засягащо близо 80-90% от жените, преминали пубертетна възраст. Той представлява грапавидно, локализирано състояние на кожата, което най-често се наблюдава по бедрата, долните част на седалището и корема. Разпознава се по видимите деформации на повърхността на кожата (зърнеста и пореста текстура на кожата), наподобяващи трапчинки или „портокалова кожа”. Първото определение на проблема датира от 1978 г., когато немските учени Нюрнберг и Мюлер описват целулита като резултат от половите различия в структурата на кожата и наличието на излишна подкожна мастна тъкан. Установено е, че при жените вертикално разположените влакнести тъканни корди позволяват подкожната мазнина да изпъква, образувайки накъдрена текстура на кожата. Кръстосаната структура на тъканта при мъжете предотвратява появата на този феномен. По-скорошни изследвания потвърждават тези структурни различия, свързани с пола, и допълнително развиват причината за появата на целулит, като резултат от няколко припокриващи се физиологични промени, като фокално уголемена фибросклеротична тъканна корда, която свързва кожата в зоните с целулит и/или неравна дермо-хиподермална връзка.

Въпреки липсата на точни епидемиологични данни, според повечето изследвания целулитът засяга 80-90% от жените, преминали пубертетна възраст. Поради широката си разпространеност при жените, целулитът се възприема като вторична характеристика на пола, отколкото като вид заболяване, и си остава един от основните естетични притеснения за женската половина на човечеството.

Целта на този обзорен анализ е да се предостави систематична оценка на научните доказателства за ефикасността на прилаганите процедури, терапии, методи и продукти за намаляване или премахване на целулита. Така, предоставянето на обзорен преглед на наличните възможности за третиране на целулит, включително техните силни страни, както и слабости, ще спомогне за по-доброто разбиране на проблема и намирането на най-ефикасния начин за неговото третиране.

МЕТОДИ И МАТЕРИАЛИ

Козметичната индустрия предлага широко разнообразие от антицелулитни продукти и процедури, но липсва систематичен анализ, който да оцени ефикасността на предлаганите възможности за борба с целулита.

Един от основните проблеми при оценяване на ефикасността на антицелулитните продукти и процедури е липсата на точен и възпроизводим метод за количествено определяне на целулита. Повечето от наличните методи за изследване на топографската анатомия на кожата или не са достатъчно точни (например стереоскопични системи ) или използват поле на измерване, което е твърде ограничено, за да обхване в пълнота и изцяло обекта „целулит” (например fringe projection system ). Поради тази причина се използват безброй техники за косвено измерване на целулита със сурогатен маркер вместо измерване на самия целулит.

Най-често използваният подход за оценяване на подобренията в състоянието на целулита е сравняването на направените измервания на обиколката на бедрата преди и след третирането. Тази техника обаче е с ниска надежност, а и тя не доказва, че намаляването в обиколката и/или в подкожната мазнина се отразява пряко и върху намаляване на целулита и в каква степен. Същото се отнася и за другите прилагани техники, като дебелометър, магнитен резонанс (MRI), ренгеново сканиране и др., въпреки че оценяването с магнитния резонанс може да се използва, за да се установи наличието на подкожна септа, която се свързва с наличието на целулитни лезии.  Друг подход за оценяване на ефикасността на целулитната терапия е измерването на еластичността на кожата или чрез използване на дермални параметри като измерване на дермалната дебелина или гъстота, които са възприети, като важни фактори за стареенето на кожата, но без яснота относно тяхното съществено влияние върху целулита. Това се отнася и за други методи за оценяване на кръвния поток и васкуларизация, като лазерна доплерова флоуметрия или термография. Дотолкова доколкото няма ясни доказателства за корелацията между тези параметри и целулита, приложимостта на тези методи си остава доста спекулативна.

Клиничното оценяване на целулита си остава в сферата на субективността, въпреки ясните количествени и качествени мерки, предприети, за да се осигури по-ефективно и надеждно оценяване. Четиристепенната скала на Нюрнберг-Мюлер бе използвана десетилетия. През последните години се използва новата класификационна система за клинично оценяване и третиране на целулита: скалата на Hexsel и Dal’forno. Тази скала допълва скалата на Нюрнберг-Мюлер с още 4 клинични и морфологични аспекти: брой видими вдлъбнатини; дълбочина на вдлъбнатините; морфология на повърхността на кожата и степен на отпуснатост.  Всеки критерийй се разделя на степени от 0 до 3, като сумата от степените от всички критерии дават крайната оценка за степента на целулита, която може да бъде между 1 и 15. Сумата може да бъде и 0 при пълна липса на целулит. Въпреки че скалата е валидирана като метод и се съпровожда с набор от снимки, илюстриращи всеки морфологичен критерий, клиничното оценяване на целулита не е напълно обективно и е предмет на вариации. Това се усложнява и от факта, че процесът на взимане на стандартизирани снимки на целулит е труден и изисква в повечето случаи специално оборудвана стая с конкретни условия за оптимални резултати.

Целта на този обзорен анализ е да се предостави систематична оценка на научните доказателства за ефикасността на прилаганите процедури, терапии, методи и продукти за редуциране на целулита. Така, предоставянето на обзорен преглед на наличните възможности за третиране на целулит, включително техните силни страни, както и слабости и ограничения, ще спомогне за по-доброто разбиране на проблема и намирането на най-ефикасния начин за неговото третиране.

РЕЗУЛТАТИ

Въпреки, че по своята същност целулитът не е заболяване и няма установено лечение, разработени са множество начини за неговото третиране с оглед подобряване на външния вид на кожата, засегната от целулит. Наред с прилагането на лазерна, светлинна, звукова или радиочестотна (RF) енергия, бяха оценени и много конвенционални начини за третиране на целулит, включително козметични продукти,  хранителни добавки и механична стимулация. Минимално инвазивните техники като субсидия (subcision) и инжекции с колаген имат за цел да причинят скъсване на септата, която причинява вдлъбване. Въпреки широкия спектър от от процедури, основното им предназначение е да се постигне видимо намаляване на целулита и изглаждане на повърхността на кожата.

МЕХАНИЧНА СТИМУЛАЦИЯ

Един от най-старите методи за третиране на целулит е механичната тъканна стимулация. Това включва лимфен дренаж на кожата, който се извършва мануално или с помощта на специална апаратура. Лимфният дренаж с апарат осигурява положителна преса на кожата и подкожната тъкан чрез ритмични сгъвания и разгъвания, както и отрицателна преса чрез аспирация. Счита се, че този вид механична стимулация уврежда подкожните мастни клетки. И тъй като тези увредени мастни клетки подлежат на лечение, те се възстановяват с подобрено разпределение, което изравнява контура на кожата. Предполага се, че мануалната механична стимулация на кожата допълнително стимулира микроциркулацията, както и че лимфният дренаж подобрява лимфедема, което може допълнително да подобри външния вид на целулита като заглади неравностите на кожата.

За целите на този анализ са взети под внимание шест изследвания, които са оценяват ефекта от механичната стимулация върху видимото състояние на целулита. Сред изследванията, само едно е  рандомизирано контролирано изпитване (randomized controlled study RCT), наречено още рандомизирано сравнително изпитване, останалите пет са проучвания чрез наблюдение. Ефикасността на терапиите/процедурите е основно оценена от клинично оценяване и измервания на обиколка. Едно от изследванията е използвало дебелометър за определяне на мастната дебелина.

Дълбокотъканният масаж с апарат е изследван в две неконтролирани изпитвания. Общо 151 обекта са подложени на терапия, на всеки един от тях са направени 15 процедури. И двете изпитвания са установили съществено подобряване в степента на целулита и намаляване на обиколката при сравнение с базовата рамка. Мануалната тъканна стимулация е изследвана в 3 три изпитвания с общо 39 обекта на изследване. Установено е съществено намаляване на обиколката на бедрата след 10-14 процедури. Въпреки тези констатации, не се забелязва клинично подобряване във външния вид на целулита. Единственото рандомизирано сравнително изпитване (RCT) сравнява ефикасността на няколко масажни техники: мануален масаж, мануален лимфен дренаж и съединителна тъканна манипулация. Резултатите от 60 пациенти, подложени на съответната процедура, отчитат значително намаляване на обиколката на бедрата и мастната дебелина, оценени чрез дебелометър за всеки един от оценяваните методи. Въпреки че, повечето изследвания отчитат като наблюдение подобряване на степента на целулита и редуциране на обиколката на бедрата ефикасността на механичната тъканна стимулация при третиране на целулит не е ясно и категорично констатирана.

КРЕМОВЕ И ДРУГИ КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ  ЗА ЛОКАЛНА УПОТРЕБА

Естетичните и лечебните козметични продукти за локална употреба са сред най-широко използваните методи за намалявания на нежелания вид на целулита. Повечето продукти за борба с целулита съдържат кофеин и/или ретинолови съставки и/или растителни производни като основни активни съставни части. Предполагаемият терапевтичен ефект на тези съставни части е посредством липолизата на мастната тъкан, стимулирането на периферната микроциркулация за улесняване на лимфния дренаж и намаляването на отока. Алкалоиди, като кофеина, се използват поради техния предполагаем ефект върху адипоцитната липолиза, където се осъществява фосфодиестеразната активност. Кофеинът следва допълнително да активира триглицеридния липозен ензим, който превръща триглицеридите в свободни мастни киселини и глицерин. Ретинолът служи като анти-адипоген чрез обработване на диференциацията на човешките адипоцитни клетки за подобряване на плътността на кожата. Предназначението на някои растения, като гинко билоба, центела азиатика, е не само да забавят липогенезата и да ускоряват липолизата, но и да действат като антиоксиданти с антивъзпалителни ефекти.

За настоящия анализ са взети под внимание общо 14 рандомизирано контролирани изпитвания (randomized controlled study RCT), един метаанализ със систематичен преглед и две проучвания чрез наблюдение, при които липсват индуктивни статистически данни. Общият брой на пациентите, участвали в клиничните изпитвания е над 600. Пет от тези изследвания изпитват по-малко от 20 обекта, шест проучвания записват данните от изследвания на 21-45 обекта и четири изследвания проучват около 51-100 обекта. Близо половината от публикуваните проучвания изследват ефекта на комплексни съставки, предназначени за локална употреба, комбиниращи кофеин и/или ретинол с други елементи, основно растителни съставни части. Само две проучвания изследват ефектите на кофеина, като самостоятелен продукт върху третирането на целулит. Две са изследванията, които се фокусират върху самостоятелното приложение на ретинола върху целулита. От четирите изследвания, които изпитват действието на една самостоятелна активна съставка, само едно констатира, че резултатите от комплексното третиране с няколко съставки  е по-обещаващо от резултатите на прилагането на една-единствена съставка, като две от проучванията констатират незначителни подобрения на външния вид на целулита след прилагането на съответния продукт. Ефикасността на този вид третиране на целулита бе основно определено чрез клинично оценяване, сравняване на измервания на обиколка или допълнителни биофизични измервания и/или чрез самооценяване.

Обобщената констатация от тези проучвания е следната: малко са доказателствата в полза на положителния ефект на изследваните продукти върху целулита: наблюдава се липса или съвсем незначително подобряване на състоянието на целулита след третиране.  Повечето изследвания констатират липса на категорични научни доказателства, че изследваните продукти за локално приложение имат значителен категоричен ефект върху натрупания целулит.

УДАРНО-ВЪЛНОВА ТЕРАПИЯ ИЛИ Т.НАР. АКУСТИЧНА ТЕРАПИЯ

Ударните вълни, познати и като шокуейв, са високоамплитудни надлъжни вълни, които превеждат енергия от точката на източника към области за третиране. Поради високата свиваемост на газовете, дори малки вариации на налягането предизвикват големи промени в плътността и температурата на третираната среда. През 1980 високоенергийните екстракорпорални ударни вълни са използвани за първи път за литотрипсия на камъни в бъбреците. Днес терапии на основата на акустични ударни вълни с по-малка мощност използват радиални и насочени вълни за лечението на различни заболявания на мускулно-скелетната система, мускулни болки и други синдроми на болката. Оттогава ударно-вълновата терапия се въвежда и като възможност за третиране на целулит. Предполага се, че акустичната терапия може да подобри локалното циркулиране на кръвта чрез неоваскуларизация. Ударните вълни допълнително увеличават клетъчната пролиферация на колагена и еластиновите влакна, с което се подобрява еластичността на кожата и се възобновява  дермиса. Ударно-вълновата терапия може да има и положителен ефект върху лимфедема, като насърчава лимфния поток, който е основния път за образуване на целулит. Ин витро изпитвания представят и доказателства за това как ударно-вълновата терапия може да увеличи клетъчната пропускливост, което да стимулира обмяната на мастни клетки и да активира фосфолипазите чрез бета-рецептори на мастните клетъчни мембрани.

За целите на този анализ са взети под внимание седем изследвания, които оценяват ефектите на ударно-вълновата терапия върху видимото състояние на целулита. Общо 189 обекта са изследвани, като са подложени на приблизително 7 терапии в рамките на 3-7 седмици ( средно приблизително 4.5 седмици). За клиничното оценяване на подобряването на състоянието на целулита са използвани основно биофизични измервания и снимки. Като цяло резултатите от изследванията са непоследователни. Три от седемте изследвания констатират висока ефикасност на ударно-вълновата терапия при третирането на целулит в сравнение с други видове терапии. Въпреки това резултатите от двете изследвания не са в състояние категорично да определят съществения ефект на ударно-вълновата терапия за подобряването на целулита при сравнение с базовата рамка.

Редица метаанализи и систематични обзорни прегледи относно използването на ударно-вълновата терапия в други медицински приложения отчитат добра ефикасност при лечението на хронични болки в ходилата и болести на сухожилията.

Като цяло изследванията показват добра ефикасност на ударно-вълновата терапия за третиране на целулит.

ЛАЗЕРИ И ДРУГИ УСТРОЙСТВА БАЗИРАНИ НА ЕНЕРГИЯ (УСТРОЙСТВА, РАБОТЕЩИ НА БАЗАТА НА СВЕТЛИНА)

Въпреки, че предложеният механизъм на действие все още не е напълно разбран, неинвазивните  дългопулсиращи лазери Nd:YAG с дължина на вълната 1064 nm се използват при третиране на целулит. Лазерите с тази дължина на вълната се използват успешно при неаблативен лицев рисърфисинг (подмладяване на кожата). Те доставят термална енергия в дълбочината на дермиса и хиподермиса, която стимулира образуването на нов колаген. Предполага се, че по-дебелият слой на колагена може да компресира мастната тъкан и така да подобри състоянието на целулита.

За целите на този анализ са взети под внимание единствените, направени до този момент изследвания, които оценяват ефекта от неинвазивните лазери с пулсираща светлина Nd:YAG върху видимото състояние на целулита: това са две изследвания –  рандомизирано контролирани изпитвания (randomized controlled study RCT). Общо 31 обекта са подложени на изпитване, като на всеки от тях се извършват три процедури с лазер  на интервал от  3-4 седмици. Едното изследване (Bousquet-Rouaud et al.) установява значително подобряване на плътността и намаляване на дебелината на дермиса. Но съществени подобрения в състоянието на целулита не се забелязват. Този резултат напълно съответства на резултатите от второ изследване (Truitt et al.), което отчита наличието на известно подобряване в състоянието на целулита само в 5 от 16 обекта. Като заключение липсват състоятелни доказателства за ефикасността на неинвазивното приложение на Nd:YAG върху третирането на целулит.

Различен е подходът за лечение на целулита с  лазер с минимално инвазивна пулсираща светлина с дължина на вълната 1440 nm. Предполага се, че тази технология е с три различни ефекта върху структурните особености, които причиняват клиничната поява на целулит. На първо място чрез този вид лазерни устройства се изглаждат неравностите на дермо-хиподермалната повърхност чрез селективно стопяване на хиподермалните мазнини, които изпъкват на повърхността на дермиса. На второ място се заздравява хиподермалната септа, която свързва дермалния и мускулния слой чрез термална сибсидия. Другият ефект на тази технология е свързан със способността да загрява дермиса отвътре с цел повишаване на дермалната дебелина и еластичността на кожата чрез стимулиране на неоколагена и  ремоделиране на колагена.

За целите на този анализ са разгледани пет изследвания чрез наблюдение, които оценяват ефикасността на лазери с минимално инвазивно влияние Nd:YAG върху лечението на целулита. Общо 154 са обектите, участвали в клиничните изпитвания, но само две изследвания включват повече от 50 пациенти. Всички обекти са подложени на процедури с лазер – третираните зони са горната част на бедрата и седалището, като процедурата се повтаря след 6 до 30 месеца. Ефикасността на процедурите е основно оценена чрез биофизични измервания, фотографска документация и самооценка на пациента. Като цяло резултатите от изследванията потвърждават положителния ефект от този вид апаратура върху състоянието на целулита. Две изследвания констатират значително подобряване на целулита, основно в намаляване на дълбочината на вдлъбнатините и по-изравнен контур на кожата. В допълнение две изследвания установяват съществено повишаване на еластичността на кожата и дермалната дебелина след извършване на процедурата с лазер.

Освен високоенергийните лазери, нискоинтензивните лазери също намират приложение в третирането на целулита. За разлика от високоенергийните лазери, този вид апаратура не причинява съществено затопляне в тъканната структура, а стимулира синтеза на колаген чрез рличиняване на биологична активност на клетъчно ниво.

За този анализ са взети под внимание три проучвания, всяко от тях изследващо между 20 и 60 обекта. Едно изследване използва лазер с нискоинтензивна пулсираща светлина с дължина на вълната 532 nm. Изследването е рандомизирано контролирано изпитване. Резултатите от това изследване показват съществено клетъчно подобряване на целулита и намаляване на обиколката на третираната зона. Друго рандомизирано изпитване сравнява способността на нискоинтензивен диоден лазер, използващ инфрачервена светлина с дължина на вълната 808 nm с тази на RF устройство при третирането на целулит. Проучването не отчита някакви съществени промени в състоянието на целулита след процедурата. Проучване чрез наблюдение също оценява ефикасността на лазер с нискоинтензивна пулсираща светлина с дължина на вълната 635nm за третиране на локализирана мастна тъкан и целулит. Резултатите от проучването показват съществено намаляване на мастната дебелина без видимо подобряване в клиничното състояние на целулита.

Като заключение няма категорични доказателства за видимия и ясно установен ефект на този вид апаратура върху натрупания целулит. Необходимо е провеждането на допълнителни изследвания с по-големи пробни образци за оценяване на действителната ефикасност на тези устройства.

Инфрачервеното излъчване, произвеждано от електролуминесцентни диоди (LED) или еквивалентни електромагнитни източници с мощност над 500 mW. cm^-2 , също се използват за третиране на кожата. Предполага се, че затоплянето на кожата стимулира микроциркулацията, лимфния дренаж и синтеза на колаген.

Проведено е едно рандомизирано контролирано изпитване, обхващащо 20 обекта, които са подложени на процедура с инфрачервено излъчване с мощност 850 nm. Въз основа на получените резултати се достига до заключението, че загряването на кожата може да доведе до значително намаляване на обиколката на бедрата, както и да има положително въздействие върху начина на живот на обектите на изпитване, но не оказва съществено влияние върху подобряването на външния вид на натрупания целулит.

През последните години широко приложение в третирането на целулит намират устройства, които комбинират лазер и интензивна пулсираща светлина с механична стимулация. Общ подход е комбинирането на по-нискочестотен диоден лазер и инфрачервено излъчване с механична манипулация. Предполага се, че инфрачервените лъчи се  абсорбират от мастните тъкани, за да извлекат топлинна енергия, докато нискочестотните лъчи създават временни пори в клетъчните мембрани, за да повишат пропускливостта. Тези действия позволяват на мазнините да се прехвърлят в извънклетъчното пространство. Механичният масаж не само подпомага транспортирането на мазнините в лимфната система, но също така стимулира лимфния дренаж, подкожното кръвообръщение, образуването на нов колаген, както и стягането и заглаждането на кожата.

За целите на този анализ са взети под внимание четири изслезвания,  оценяващи ефекта от комбинирането на устройства с лазер и интензивна пулсираща светлина с механична стимулация върху видимото състояние на целулита: две по-големи рандомизирано контролирани изпитвания (n_total = 157) и две по-малки  изпитвания чрез наблюдение (n_total = 32). За контрол рандомизирано контролираните изпитвания използват или отделен масаж или сравняването с нетретирана зона. Общо, обектите на изпитване се подлагат на 3-14 терапевтични сесии в областта на бедрата в рамките от 3 до 6 седмици. При клиничното оценяване всички изпитвания използват измерване на обиколката и фотографска документация. Едно от изпитванията отчита намаляване на мастната тъкан и намаляване на обиколката на бедрата, като подчертава добрата ефикасност на комбиниращата терапия върху ефекта отслабване, но не и върху състоянието на целулита. Другите изпитвания също не съдържат конкретни констатации в полза на подобряването на външния вид на целулита, като проучването чрез наблюдение предоставя само описателни резултати.

Като заключение, проведените изследвания на различните устройства с лазер и инфрачервена севтлина за борба с целулита могат да се обобщат така: няма категорични научни доказателства, че което и да е от изследваните устройства има значителен и категоричен ефект върху целулита. Налице са малко доказателства за ефективността на неинвазивните дългопулсиращи лазери Nd:YAG с дължина на вълната 1064 nm при употреба за намаляване на целулит. Повече положителни констатации за доказана ефективност при третиране на целулит имат лазерите с минимално инвазивна пулсираща светлина с дължина на вълната 1440 nm, при които се наблюдава съществено подобряване на клиничното състояние на целулита, намаляване на дълбочината на вдлъбнатините, намаляване на броя на видимите вдлъбнатини и изглаждане на контура на кожата. Независимо от това последователната и константна възпроизводимост на тези резултати е спорна и под въпрос.

РАДИОЧЕСТОТНО ТРЕТИРАНЕ

Радиочестотните техники (RF) намират широко приложение в третирането на целулит. Приема се, че загряването на кожата с радиочестотна енергия води до термично медиирана реакция на клетъчно ниво в дермата, което се свързва с денатурация на колагена, последвано от стягане на тъканта. Степента на термичния ефект в кожата се определя от нивото на тъканната резистентност. Топлината, която се доставя към подкожния слой се абсорбира от мастните тъкани, което води до скъсване на мастните клетки, а неосинтезиса на колагева подобрява различни характеристики на тъканта.

За целите на анализа са взети под внимание три проучвания, изследващи ефикасността на радиочестотно третиране с мощност до 50 W: две рандомизирано контролирани изпитвания  и едно  изпитване чрез наблюдение. Общо са изследвани 106 пациенти, които са подложени на 8-36 терапии. Констатирани са значителни подобрения в дебелината на епидермиса/дермата, намаляване на обиколката и подобряване на външния вид на целулита.

За целите на анализа са разгледани четири проучвания, оценяващи ефекта на уни и биполярни високоинтензивна радиочестота (150-200 W ). Обект на изследванията са близо 116 пациенти, всеки от тях подложен на 2-12 терапии. Въпреки че изследванията отчита известно подобряване на състоянието на целулита след проведените терапии с високоинтензивна радиочестота, резултатите не продеставят достатъчно статистически анализ в подкрепа на констатациите.

За борба срещу целулита се използва също така и комбинация от процедури, включващи радиочестотна терапия, комбинирана с процедури с инфрачервени лъчи и сукция. Сред радиочестотните техники терапията, комбинираща няколко устройства, е най-често изследвана. За целите на анализа са разгледани две рандомизирано контролирани изпитвания  и седем  изпитвания чрез наблюдение. Обект на изследване на тези проучвания са между 2 и 35 пациента. От осемте  изследвания чрез наблюдение само 5 са предоставили описателни статистически данни. От всички, проведени изследвания, единстевно изследването чрез наблюдение, проведено от „Hexsel et al” отчита съществено намаляване на обиколката на ханша, както и значително подобряване на степента на целулита в зоната на седалището, но няма установени данни за намаляване на обиколката на бедрата.

Като заключение може да се констатира, че няма категорични доказателства за ефикасността на радиочестотните терапии върху третирането на целулит: липсват валидни статистически анализи или самите резултати не доказват успешното третиране на целулита със съответната процедура. Известно изключение правят нискоинтензивните радиочестотнти терапии, при които е установено ясно и видимо подобряване на целулита след процедурата.

ДРУГИ СРЕДСТВА И НАЧИНИ

Други средства и начини за третиране на целулит са карбокситерапия, приемането на хранителни добавки, процедури за загуба на тегло, минимално инвазивна субсидия, ултразвукова терапия, както и инжектирането на колаген.

Връзката между загубата на тегло и появата на целулит е изследвана от едно проучване, при което са оценени 51 жени с ясно изразен целулит. За изследване на подобряването на състоянието на целулита са използвани средства като ултразвук, биомеханични свойства на кожата, антропоморфични измервания, както и 3D лазерно сканиране. Жените, участващи в изследването, са подложени на програма за загуба на теглото под медицинско наблюдение, след което резултатите се сравняват с тези на жени със стабилно тегло. Средно, степента  на целулит намалява след загубата на тегло, но при някои жени се наблюдава увеличаване на целулита с намаляване на теглото. Това се дължи на нередовното отлагане на мазнини, което може да бъде причинено от действието на септата, като свързваща система и по този начин образуваща типичната вдлъбнала повърхност. Друго обяснение е възможността отпуснатостта на кожата да се влоши  при по-голяма загуба на тегло, което прави състоянието на целулита още по-изразено.

Съществуват и редица хранителни добавки, даващи заявка за подобряване на белезите от целулит. В две от три проучвания, изследващи ефикасността на  хранителните добавки върху целулита, съставът на съответната добавка съдържа гинкобилоба, центела азиатика, жълта комунига, фукус везикулозус, и рибно масло. Специално проучване е посветено на способността на сока от био арония да третира целулит. Механизмът на действие на всички тези растения е подобряване на клетъчния метаболизъм чрез увеличаване на колагеновия и еластинов синтез, намаляване на отока и чревните възпаления, както и подобряване на микроциркулацията.   Извлеците от тези растения допълнително действат като потенциални антиоксиданти, които инхибират окисляването на тъканните молекули. Общо 239 участника в две рандомизирано контролирани изпитвания  и едно  изпитване чрез наблюдение са подложени на изследване чрез приемане на диетични добавки. Едно от проучванията отчита съществено намаляване на теглото и обиколката. Налице е и значително подобряване на отока и слабо, но видимо изглаждане на неравностите на кожата. Друго изследване обаче не констатира видимо подобряване на състоянието на целулита при изследване на ефекта на същите растителни добавки и отчита статистически значително увеличаване на теглото. Изследването чрез наблюдение констатира съществено подобряване в дебелината на всички слоеве на кожата след консумирането на 100 Ml OCJ за 90 дни, но промени в степента на целулита не са статистически анализарин.

Ефикасността на карбокситерапията върху целулита е оценена в едно изследване чрез наблюдаване, в което участват 101 жени, на които се извършва карбокситерапия на корамната област и бедрата. Карбокситерапията нарушава мастната тъкан и активира микроциркулацията. Проучването отчита значителна загуба на тегло и намаляване на обиколката в третираните зони, както и известно подобряване на състоянието на целулита.

Нов подход за третиране на целулита е инжектирането на колаген в септата, която причинява целулитни вдлъбнатини. Резултатите от първото рандомизирано контролирано изпитване на 150 жени показват положително приемане на този подход като безопасен  и ефикасен начин за третирането на целулит. Участничките, подложени на инжектиране на средни и високи дози колаген, показват значително подобряване на натрупания целулит.

Като заключение, проведените изследвания на допълнителните начини за борба с целулита могат да се обобщат в следното: липсват съществени научни доказателства в подкрепа на положителния ефект на тези начини върху състоянието на целулита.  При някои пациентки загубата на тегло води до подобряване на състоянието на целулита, но при повечето ефектът е обратен: задълбочаване на проблема с целулита. Като допълнение употребата на хранителни добавки дава непоследователни и противоречиви резултати.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проведените изследвания на различните устройства, методи и продукти за борба с целулита се обобщават в настоящия анализ, който гласи следното:

• Липсва биофизично измерване, с което да се оцени целулита.
• Повечето от анализираните проучвания имат съществени методолигични пропуски.
• Няма категорични научни доказателство, че който и да е от изследваните устройства, методи и продукти има значителен и категоричен ефект върху натрупания целулит.
• Някои доказателства сочат ударно-вълновата терапия (още известна като акустична терапия) и процедурите с минимално инвазивен лазер като терапии с потенциал за успешно третиране на целулит.